Loading

wait a moment

🐲 Хрониките на Книжния Дракон 🐲 Софийски Магьосници от Мартин Колев 📚 Ревю

Познаваш ли усещането, когато влезнеш в книжарница с ясната идея коя книга искаш и се оказва, че точно тя е нечувана. После решаваш да търсиш сам по рафтовете, чудейки се дали желаната книга е фентъзи или приключенска. Всичко без успех! Влизаш във втора книжарница, ей така, за всеки случай. Проверявайки отново безуспешно многото рафтове, усещаш как се надига едно вътрешно огромно недоволство. Малко гняв, малко разочарование, които могат да се оправят само с една хубава книга /или една хубава бира/. Решаваш да разгледаш все пак, може да си харесаш нещо. Виждаш книгата, за която говореха по телевизията и докато умуваш дали си струва парите, виждаш, че зад нея се крие друга книга, която звучи 300 пъти по-добре.

Точно така намерих „Софийски магьосници“ на Мартин Колев. Описанието ми се стори доста забавно, а и сметнах за любопитно какво ще преставлява едно изцяло българско фентъзи. Седмица след това реших да я отворя и да видя какво имат да ми разкажат магьосниците на София. Три дни по-късно с усмивка и непреодолимо нетърпение прочетох и последният ред, чудейки се кога ще излезне втората част!

Историята:

Историята е по-проста от всякога, но изпълнена с вълшебства, загадъчност, много бира и хубава пилешска супа. Градът е София, времето – настоящето. Свилен е магьосник, депресиран и крайно сприхав магьосник, който все още се опитва да преживее факта, че е бил зарязан от приятелката си заради един знахар. Бриян е 16-годишен, избягал от вкъщи тийнейджър, който знае че притежава магически умения, но въобще не е наясно какво означа това, освен че може да мами като обикновен фокусник и да изкарва някои лев. Когато двамата се срещат, София не е най-безопасното място за магьосници, защото тези напоследък са започнали да изчезват безследно.

Бриян е героят, чрез който научаваме в по-голяма част за магьосническият свят в България. Мартин Колев ни приветства в София, пълна с невидими улици, тайни кръчми, джаз и цял вътрешен град, в които могат да влезнат само магьосниците. Чрез Бриян откриваме за първи път какво са зорниците, здрачниците и мъглиците. Пак чрез него се опитваме да разберем защо добрите магьосници не използват магия, за да си измият чиниите, работят за жълти стотинки и нямат търпение да дойде петък и да се съберат с шайките си в Гладната Сварака на по няколко бири.

Свилен от своя страна разкрива колко тежко всъщност е да си магьосник, особено когато приятелите ти изчезват, а маг-милицията само обискира сладкарници. Разследването трябва да се поеме от някои и той заедно с шайката си са единствените, които правят нещо по въпроса. Той обяснява някои от по-сложните магьоснически закони и правила и въпреки, че е кисел и мълчалив, читателят лесно му подарява симпатиите си.

Какво мисля?

Светът на Мартин Колев е пълен с чудати и шантави неща, примесени с натурално български хумор и дори малко ирония. С риск да издам малко от книгата, начинът, по който е успял да оплете българските пословици, поговорки и дори битовите изрази с магията, е нещо, което отдавна търся. Нашият фолклор е толкова богат, че се чудя как толкова малко до сега автори са черпили вдъхновение от него. Тук обаче не става въпрос за митологични същества, а по-скоро за дребни, но вълшебни отминали вярвания.

Приликите с Хари Потър, не могат да бъдат избегнати чисто и просто защото след тази невероятна творба на Дж. К. Роулинг, човек не може да напише книга за магьосници без тя да бъде сравнена с поредицата за момчето, което оживя. Авторът дори е направил лека заигравка с образът на Хари, но това просто ме накара да се смея. Въпреки, че паралели могат да се направят, когато говорим за невидими улици, магьоснически заведения и странни домашни любимци, смятам че светът на Мартин Колев е доста по-различен. Магията работи по различен начин, обществото е различно, а и историята има не един, а двама главни герои, от които само единият е съзряващ магьосник.

Не мога да опиша с думи, колко много ми хареса тази книга. Рядко ми се случва нещо да ме грабне така, че да съжалявам, че книгата е само 300 страници. Хареса ми как авторът е избрал да развие действието, хареса ми неговият магически свят и описанията на София дори ми харесаха, а аз не обичам описанията. Открих безбройно много неща в тази книга, които съществуваха единствено като малки идейки и догадки в моята глава, но Мартин Колев е изградил като завършени идеи, готови да ни забавляват. Четейки книгата, имах чувството, че чета собсвените си мисли за юутно заведенийце, за бирата, че дори и за пилешката супа. Не можех да я оставя. Заглавията на главите бяха простички, но толкова точни и забавни. Имената на нещата, които измисля – магьосници, заклинания, места – толкова български и направо се леят от устата. А героите – нямам думи. Белота, Иза, а за Баба Буря, да не говорим – нея чисто и просто си я обожавам!

КОЛКО ДРАКОНА?

🐲  🐲  🐲  🐲  🐲  🐲  🐲

Абсолютно заслужено давам на тази книга и на автора 7 ДРАКОНА и очаквам с нетърпение други негови творби. Едно птиченце от издателството сподели, че продължението е почти готово и това направо не ми дава мира!

Както винаги, имам и видео ⬇

 

 

Did you enjoy this article?
Signup today and receive free updates straight in your inbox. We will never share or sell your email address.
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )
Google Analytics Facebook pixel code