Loading

wait a moment

Хрониките на Книжния Дракон 🐲 Косачи от Нийл Шустерман | NO SPOILER Ревю | WELCOME TO MY MIND

 

 

Задължени сме по закон да пазим архив за невинните, които елиминираме.

Здравейте приятели, днес най-сетне имам удоволствието да Ви говоря за една от най-очакваните книги на българския пазар през 2018-та, а именно „Косачи“ на Нийл Шустерман. Още миналата година заглавието превзе Буктюб общността и съвсем неизненадващо всички я хвалеха. Затова беше просто въпрос на време книгата да достигне и България.

Историята:

Нийл Шустерман ни въвежда в един дустопичен свят, в който болестите, войните и религията са минало. Но смъртта все още е необходима, защото населението трябва да се редуцира, ако човечеството иска да продължи да съществува на Земята. Тук идват косачите – орден от специално подбрани и обучени професионални убийци. В този свят те имат статута на звезди – хората ги почитат със страх и са готови на всичко, за да не бъдат „окосени“ или както се казва в книгата – избрани за „Прибирането“. Косач Фарадей разчупва установения ред, когато избира не един, а двама стажант-косачи – Цитра и Роуан, който сам да обучи. Двамата имат една година да се подготвят за финалното изпитание, от което само един от тях ще излезе жив.

Моите впечатления:

Книгата е абсолютна научна фантастика, изпълнена с идеи и разсъждения за морала, смъртта, живота, политиката, религията и още много други екзистенциални теми. В същото време действието не страда, персонажите се развиват динамично, а обстоятелствата се менят внезапно и необратимо.

Известна доза критика:

Единствено нещо, което съществено ме подразни беше стилът на автора в точно определени моменти. Почти всяка глава съдържа разказ от гледната точна както на Цитра, така и на Роуан, като авторът не е изведен на преден план като разказвач. В същото време обаче, когато преминаваме от единия герой към другия, уводните изречения са доста объркващи. Защо? Защото настоящия герой, чийто разказ започваме, изказва мнения за неща, помислени от предишния. Помислени, но не и споделени. Пример:

„Цитра започна да се чуди какво ли ще изпусне от конклава, когато стажантите бъдат извикани за изпитване. И тя като Роуан намираше, че случващото се е незаменимо обучение.“  

Но Роуан никога не й казва това. Т.е. винаги разказва някои от героите, освен в преходите от герой към герой, когато имаме тънки мнения от автора, които знае всичко. Това ми се стори ненужно объркващо.

Друго нещо, което ми прави впечатление е технологичния прогрес. Светът на Шустерман е представен като високо технологичен и като такъв много от технологиите са се променили, а други са изчезнали. Това предизвика няколко въпроса у мен. Първо, когато хората говорят за такава еволюция, аз винаги се сещам за детския сериал „Семейство Джетсън“ (The Jetsons), в което имаше летящи коли, реален кухненски робот в престилка и какви ли не други джаджи. Тук обаче единствената технологична разлика със сегашния свят са роботизираните обществени коли или с две думи безплатни таксита карани от изкуствен интелект. Всичко друго си е същото. Освен едно – няма никакви социални медии. Имайки предвид каква огромна част от живота ни е свързан с Фейсбук, Инстаграм и Ютюб, е малко трудно да си представя, че те биха изчезнат ей така. А в „Косачи“ те не са дори и споменати. Може би това ще бъде обяснено по-нататък в поредицата, както и липсата на хакери в този компютърнализиран свят.

Това не е сериозна критика към книгата, но определено щеше да ме зарадва, ако тези неща бяха налице. Критиката идва сега и то не към историята, а към изданието. На повече от едно-две места имаше печатни грешки, които в началото не ми пречеха на четенето. После обаче забелязах тенденицията – на всяко място, на което трябва да е думата, или по-скоро буквата „й“ имаше странен символ, наподобяващ „г“ с ударение. Накрая вече почнах да се съмнявам дали не са сменили изписването на „й“ със закон, а аз да не съм разбрала. Аз не съм печатната полиция, така че четенето ми не пострада чак толкова, но все пак е нещо, на което да се обърне внимание.

Любим герой:

Роуан – той определени беше по-динамичен персонаж от Цитра. Тя беше доста по-придвидима и дори на моменти скучна. Роуан от своя страна е подложен на повече и по-драстични обрати и значително се променя както психически, така и физически.

Краят:

Определено ми допадна – беше в съотвествие с историята, на която ставаме свидетели през цялата книга и в същото време ме изненада приятно.

КОЛКО ДРАКОНА?

Книгата ми беше интересна и затова й давам 5 ДРАКОНА. Изваждам си 2 заради скучността при Цитра и неосътветсвието в началото на главите. Но като цяло съм доволна и нямам търпение да продължа с историята. Дори два дена след като приключих с „Косачи“ започнах с английския вариант на продължението „Бурята“, но за нея ще си говорим, когато пристигне на българския пазар.

Моля, не се притеснявайте да споделите мнението си за тази книга в коментарите, защото ми е интересно да чуя/прочета какво мислите.

 

Did you enjoy this article?
Signup today and receive free updates straight in your inbox. We will never share or sell your email address.
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )
Google Analytics Facebook pixel code