Loading

wait a moment

“Под Игото” или Кошмарът на Един Ученик | Хрониките на Книжния Дракон | WELCOME TO MY MIND

 „Под Игото“ беше адът на моето лято между 4-ти и 5-ти клас, защото беше в списъка със задължителна литература и майка ми ми беше набила в главата, че едва ли не е противоконституционно да не си я чел. Аз мразех да спя следобед, дори в детската градина просто лежах и си мислех разни неща 2 часа докато всички останали нанкаха. Обаче онова лято, вярвайте ми, си отспах за всичките пропуснати възможности. Отварям романа, максимум един абзац и съм труп. В общи линии нищо не разбрах от историята, всичко ми беше така скучно и далечно. И как няма! Че кое 10-11 годишно дете ще разбере за тегодбите на робството и за окриляването на патриотизма!

После вече в гимназията успях да разбера замисълът и идеите на Вазов и прочетох книгата 3 пъти за една година!

Това беше тогава, сега, 10 години по-късно романът ми се видя доста различен. Но нека Ви дам едно кратко резюме, преди да продължим нататък. Без да се обиждате, но пък някой може и да не е запознат, затова ето я историята.

ИСТОРИЯТА:

Иван Краличът или иначе познат като Бойчо Огнянов избягва от Диарбекир, където е осъден заради революционната си дейност и се прикрива в малкото градче Бяла Черква. Нищо не е случайно обаче, той не просто се укрива, не – той е там да събуди заспалия български патриотизъм. Идването му в града е част от плана на българските революционни комитети, които готвят българите за въстание. Тук Бойчо среща верни другари, запалени и те като него да освободят България, но среща още и врагове, които нямат против да издадат всичко на турците. А да не говорим, че никоя история няма да е завършена, ако няма и любов – в лицето на младата учителка Рада, Бойчо се сблъсква с нещо, което въобще не е очаквал.

МОИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ:

Изнадващо много неща не си спомням от романа. Като например, бях потресена, че Бяла Черква всъщност е старото име на Сопот – родният град на Вазов. Изненадана бях още да узная, че „Под Игото“ не е самостоятелен роман – повестта „Чичовци“ всъщност се смята за началото на т.нар.


ТРИЛОГИЯ БЯЛА ЧЕРКВА

която е завършена от романът „Нова земя – Из живота на българите през първите години след Освобождението“.

Друго изненадващо откритие беше, че романът написан през 1886 година използва няколко гледни точки, за да разкаже действието – нещо, което нашумява като стил в писането все повече и повече през последните 10-20 години (от както се появи „Песен за огън и лед“). Бойчо като главен герой е и главният разказвач, но имаме глави от гледните точки и на Марко, Соколов, Рада, Колчо, Стефчов, Кандов и Викентий.

Нещото, което ми направи силно впечатление беше прословутата глава „Радини вълнения“ или иначе казано

Ужасът На Всеки Ученик.

Тази проклета глава беше на всяко контролно, класно и тест по литература, а аз не намирам нещо кой знае колко важно в нея. Подозирам, че учителската система я тачи толкова много, само защото е единствената глава, в която се споменава училището. Мен, ако питате „Новата молитва на Марка“, главата преди така известната „Пиянството на един народ“ е къде-къде по-интересна и силна.

Не казвам, че няма смислени моменти, но не ми се стори кой знае колко пък важна. Друг е въпросът, че Рада ми беше един от най-неприятните образи. Нейният персонаж е точно този, който трябва да престане да бъде прехвалван в литературата. Геройнята не може да съществува без Огнянов, защото целият смисъл на нейното битие е да бъде с него. Рада няма отделен живот, няма собствено мнение, няма виждания за света и живота, тя просто попива неговите.

Естествено не забравям времената, в които протича действието, времената, в които е писана книгата, нито пък фактът, че е авторът е мъж. И все пак в образите на Марийка, на Стойка, че дори и на бедната Милка има къде-къде повече живот, борбеност, самоидентичност и като цяло смисъл.

Друг минус освен Рада и донякъде все още свързан с нея е колко време е отделено на любовните терзания и кризите на идентичност на млади хора, които би трябвало да са минали пубертета и да имат поне малко ъкъл в главата. Иде реч за Рада, Кандов, че дори и Бойчо беше отчайващ на моменти.

Въпреки това обаче все пак смятам, че образът на Бойчо е направен да го захаресва човек – умен, честен, смел, самопожертвователен, човек с идеали, но и с куп недостатъци – лъжец, убиец и на моменти доста краен. Така, де, то ако няма трески за дялкане, няма да е достоверен.

Истината, скъпи дракони, е, че в този си вид романът трудно ще стане любимец на младежите, които го изучават в училище. Може би трябва да се направят някакви паралели с по-модерната литература, за да могат читателите да го разберат и оценят.

КОЛКО ДРАКОНА?

След препрочита давам на книгата 5 ДРАКОНА, защото има още какво да се желае. Това обаче по никакъв начин не значи, че омаловажавам труда на Вазов или стойността на романа. Все пак това е първият български роман! И като за такъв си е доста добър.

Did you enjoy this article?
Signup today and receive free updates straight in your inbox. We will never share or sell your email address.
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )
Google Analytics Facebook pixel code