Loading

wait a moment

Небе в дълбините от Адриен Йънг | Хрониките на Книжния Дракон | WELCOME TO MY MIND

Здравейте, дракончета. След вихрушката от фийгъли реших да литна на другия край и да Ви споделя мнението си за една книга, която е стравнително популярна в книжните среди, но на мен някак си ми убягва защо. „Небе в дълбините“ от Адриен Йънг, която излезе в България през септември миналата година, беше книга, на която веднага й метнах поглед, че даже и два, и три. Някак си обещаваше епично викингско преживяване, а знаете, че на мен викингите са ми на сърце ( място за самореклама – имам ревю на сериала Викинги).

ИСТОРИЯТА:

Клановете аска и рики воюват от незапомнени времена. Ийлийн е 16-17 годишна аска, която едва не полудява, когато вижда брат си Ири на бойното поле. Питате се защо? Ами, защото той е мъртъв от 5 години. Но не, Ийрийн не е луда, Ири наистина е там, облечен като рики, посичайки собствения си клан.

Мoите впечатления:

Книгата започна много обещаващо, нещо, което споделих с Вас, защото я започнах по време на последния АЙЛЯК УИКЕНД. Някак си успя да предаде суровостта и грубостта на племената и на природата около тях. Главната геройня даваше заявки за добре балансиран персонаж – нито страшно красива, нито най-добрият възможен войн на планената, нито пък кой-знае-колко морално извисена. И така първите 100 страници.

По-късно обаче сюжетът стана страшно предивидим, а Ийрийн влезе в такива клишета, че няма измъкване.

От тук нататък следват СПОЙЛЕРИ, така, че чувствайте се предупредени.

За начало, беше ясно, че се появява мотивът за две враждуващи племена, които трябва да се обединят. Проблемът е, че книгата е всичко на всичко 260 стр. и така претупа този момент, че прах се вдигна. Да, ще си обединяваме, да, отиваме, да, съгласни сме, всички групово гласуваме, добре, да, обединяваме се, да, така ще е от сега нататък.

Другото разочарование беше образът на Ийрийн – блуткав до няма и къде. Толкова вътрешен монолог, толкова едни такива отвлечени изказвания от рода на „До днес бях такава, от утре съм друга“, че чак се задавих. Клише след клише. Става роб, заобичва семейството, на което робува, влюбва се в мъжа, който в началото на книгата беше на косъм да я убие, оказва се някаква богоизбрана и специална личност и въобще всичко, което си трябва.

Дори и някак да успея да преглътна предните две неща, трето просто е капакът – нямаше никакво надграждане на света. Дадоха са няколко обичая и дотам. Историята, обесняваща религиозната система, беше точно две изречения. После се появи мечка и ни даде да разберем, че Ийрийн ще да е много специално момиче, защото мечките били свещенните животни на богинята, в която тя не вярва. Че дори и жрицата предвещаваше разни поличби за девойката. И дотам. Мина войната, книгата свърши, защото я зяпаше мечката, така и не стана ясно.

И не на последно място на цялото въведение му липсва логика. Оказва се, че аските и риките се бият, защото боговете им са върли врагове. И така, за да ги почетат, те си организират битка до смърт на всеки 5 години. Мен, ако питате, спретнете си една война като хората и да се приключва, след някое и друго десетилетие победините пак да се вдигнат и така. Ама да ми се събират на всеки 5 години, все едно е някакъв шампионат, ми изглежда глупаво.

И друго, Ири, милият, как не се сети, че сестра му и баща му ще продължат да се бият срещу риките и ако влезе в битка, ще-не-ще все някога ще си изправи срещу тях? Разбирам, угнетен бил, че са го оставили да умре, ама някак си дойде много плоско.

Колко дракона?

4

Все не мога да претъпя усещането, че ако имаше повече място за действие и ставаше въпрос за поредица, нещата щяха да се оправят. Щеше да има малко повече действие, а не толкова описания на домашните задължения за сметка на войната.

Вие как мислите?

Did you enjoy this article?
Signup today and receive free updates straight in your inbox. We will never share or sell your email address.
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )
Google Analytics Facebook pixel code