Loading

wait a moment

Зимата на вещицата | Хрониките на Книжния Дракон | WELCOME TO MY MIND

Скъпи ДРАКОНИ, дойде моментът да си говорим за Зимата на вещицата. Ако сте попадали в WELCOME TO MY MIND преди вероятно знаете, че предишните две книги от поредицата “Мечокът и славеят” и “Момичето в кулата” ми станаха фаворити отвсякъде и нямах търпение да докопам последната част.

И понеже държа на българското издание, а още не съм много ориентирана колко точно солени излизат пратките от България за Германия, си почаках хубавичко. Но преди две седмици най-сетне си отидох до България и първата ми работа след това беше да погълна книгата колкото се може по-бързо. Да, бързо, да, звучи малко пришпорено, но, спокойно – не беше. Просто не можете да си представите колко ми жадува душичката за истории като тази – фолклорни, студени и с лек исторически момент. И затова опатках книгата за 5 дена.

ИСТОРИЯТА

Не знам има ли смисъл да напрягам
мозъчните клетки, за да измисля кратък преразказ на книгата при положение, че
става дума за трета част, но ето:

След като подпали Москва, Василиса е в тотален шок и не знае кой кошмар ще я сполети първи – гневът на хората, на семейството й или на чортите. В общи линии Русия е пред война с татарите, а по всичко изглежда, че свръхестествените сили не могат да търпят повече и се подготвят за атака, която никой не очаква. Буря след буря.

МОИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ:

Ще има спойлери, затова чувствайте се предупредени. Айде, ще започна с добро и ще кажа, че книгата ми тръгна страшно плавно, защото някак си нещата следваха едно след друго напълно логично – разбира се, че Константин пак ще се намеси, много ясно, че ще искат да я изгорят като вещица и няма просто начин Мечокът да се не появи. Самото надграждане на света обаче някъде към средата започна да куца…

Така, запознаването ни с нови чорти беше супер, a моментът, че Баба Яга им е прабаба също се задаваше от километри особено, ако си запознат с историята на Василиса Прекрасна, която пък от своя страна се доближава до историята на Хензел и Гретел, което аз разбрах, когато готвех Chasing Origin Stories: Хензел и Гретел

Обаче изводът, че Морозко и Медвед са просто едни малко по-прехвалени чорти не ми допадна, защото първата книга ги гизди повече за едва-ли-не богове. Така, че тяхното понижение не ми се понрави.

Освен това, абсолютно зад сцена, както се казва, Морозко намерил Богът на моретата и разгадал произхода на Василиса, която е хем вещица, хем нещо като демибог, но явно от Нечистокръвния лагер са я пропуснали. Сигурно, защото не е дала никакви признаци на свръхспециални водни супер сили, даже напротив – огънят по- й се отдава. Това беше сбутано в последните няколко глави и беше просто да си знаем, не, че нещо.

И оттук и финалът някак си ми закуца, защото исках да се върнем на къщата на езерото, там да си избере Мара кон, да чуем историята за свалката между Баба Яга и Бога най-малкото от бабата и да ни дадат поне някакви минимални първи впечатления за живота в разбирателство между чортите и хората.

А като стана дума за това, цялата идея, че религията и старите вярвания могат да си живуркат мирно и спокойно… ами, извинявам се, ама не. Не може тази хорска вяра да се раздели братската и да поддържа чортите живи. Не ми звучи добре измислено. А Мечокът? Да си обикаля света на воля? Ами, че той е кажи-речи ходеща война, как така му дадоха свободия?

КОЛКО ДРАКОНА?

4 ДРАКОНА

В общи линии малко незавършен ми се стори завършека и иначе хубавата поредица ми остави горчив вкус накрая.

Вие с какви впечатления останахте от последната част на THE WINTERNIGHT TRILOGY?

Did you enjoy this article?
Signup today and receive free updates straight in your inbox. We will never share or sell your email address.
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )
Google Analytics Facebook pixel code