Loading

wait a moment

Последният герой от Тери Пратчет | Хрониките на Книжния Дракон | WELCOME TO MY MIND

След не толкова милото ревю на Зимата на вещицата е време за нещо, което ми достави по-голямо удоволствие. Днес съвсем в прав текст Ви заявявам, че ще прехвалвам „Последният герой“ от Тери Пратчет, така, че накрая ще се наложи да чупите касички, а и крака, тичайки към книжарницата. Добре, де, знам, че всички поръчват онлайн, ама да чупите пръсти по клавиатурата някак не звучи толкова забавно.

И така, миналия месец най-сетне успях да се добера до илюстрованото издание на Сиела и оттам започна магията. Въобще не очаквах така да ме впечатли, което направи четенето още по-прекрасно.

Не ми се беше случвало от доста време преди лягане да отварям голяма книга с картинки и да се удивлявам на рисунките, докато се хиля на съдържанието. Чувствах се като малко дете! Беше СТРАХОТНО!

ИСТОРИЯТА:

Когато банда пре-застарели герои се затътрят към Кори Селести – градът на боговете, за да им отмъстят за това, че са ги оставили да се грохнат, положението на Диска може да стане напечено… И под напечено  се има предвид, че съвсем реално светът може да пламне, защото старчоците хич не си поплюват. Затова Анкх-Морпорк изпраща експедиция, която да ги спре. Спасителният отряд се състой от магьосника Рунсуинд – който хич не иска да е там, сержант Керът – който вярва, че е негов дълг да помогне и гениалния изобретател Леонард да Куирм – който постоянно измайсторява разни машини, които като нищо могат да се превърнат в оръжия за масово унищожение. На това, скъпи дракони, му се вика АПОКАЛИПСИС.

МОИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ:


Книгата е страшно забавна, пълна с интересни и смешни размисли за героизма, религията, вселената и обречеността. Ето един от любимите ми цитати, които да Ви подскаже за тона на апокалиптичната бригада:

— Винаги съм играл честно — заяви Злия Хари. — Нали всеки път оставях таен заден изход от моята Планина на страха, наемах истински тъпанари за пазачи на килиите…
 
— Туй съм аз — гордо изтътна огромният трол.
 
— …вярно, тъй беше, отгоре на всичко не забравях подчинените ми злодеи да носят шлемове, покриващи цялото лице. Хитроумният герой можеше да се маскира като тях. А доста скъпичко ми  излизаха, да ви кажа.

Последният герой, Тери Пратчет

А колко още има! Всичко това се допълва перфектно от картините на Пол Къдби.

Тук не говоря за сюжетна линия, градиция, развитие на историята и т.н., просто защото тези неща като, че ли не са толкова важни в Историите от Света на Диска. Не е важно докъде ще докара Пратчет героите си, а как ще изтика дотам. Не е от значение действието, а писането, езикът, малките истини за нещата от живота и живота от нещата. А за хумор? Няма да ви обеснявам колко е добър защото хуморът на Пратчет не може да бъде обяснен или пресъздаден. Може само да бъде преживян.

Дълбоко препоръчвам този разказ, ако имате нужда от малко забавление, разнообразие и дракони, макар и блатни, в живота си!

КОЛКО ДРАКОНА?

7

Спор няма, заслужи си ги!

Did you enjoy this article?
Signup today and receive free updates straight in your inbox. We will never share or sell your email address.
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )
Google Analytics Facebook pixel code