Loading

wait a moment

Убийство на улица “Надежда” Последна Пета Част

 

 

Инспектор Крумов

 

Когато Крумов влезе в малкия претъпкан хол, всички извърнаха глави към него. Обикновено това не му правеше впечатление. Като полицай беше свикнал да бъде обект на хорското внимание, но тази ситуация леко го изнервяше. Като инспектор, той трябваше да бъде този, който контролира ситуацията, но в тази къщата това щеше да бъде почти невъзможно.

-Добър ден на всички – поздрави сухо той.

-Как си, инспекторе? – усмихна му се Никола. – Влизай, настанявай се.

-Ще се настани, ти не бери грижа – Баба Стоянка се появи зад него, стрелкайки Никола с поглед, а после се обърна пак към Крумов – Влизай, влизай. Какво ще пиеш? Кафе? Чай? Вода?

-Едно кафе ще е добре, благодаря. Чисто.

-Добре, идва. Хайде, сядай.

Докато възрастната жена тропаше в кухнята, той се огледа наоколо. Стаята беше пълна с мебели, които обаче очевидно не бяха комплект. Един зелен и доста тесен диван, няколко дървени стола, един бежов фотьойл и маса, която пасваше по височина на столовете, но не и на останалите мебели. На малкото диванче се бяха сгушили една в друга Николета и Наталия, а до тях на два стола седяха Моника и Никола. Тошко (нямаше вече как иначе да се обърне към него) беше заел една табуретка от другата страна на момичетата. Единствените свободни места бяха бежовият фотьойл и третият дървен стол. Макар и фотьойлът да изглеждаше по-удобен, седейки на стола, щеше да има предпочитаната височина, а и бежовата мебел изглеждаше като най-употребяваната в стаята, което ще рече, че беше мястото на Стоянка. И така той зае стола до Никола, постави ръце на масата и с доста сериозен тон се обърна към останалите.

-Вероятно всички сте изненадани от тази среща и трябва да призная, че подобен тип разговори въобще не са характерни за едно разследване. Имайки предвид особеността на случая обаче, сметнах, че идеята на г-жа Кръстева да събере всички засегнати може да се окаже полезна.

-Казах ти вече – усмихна му се възрастната жена, която вече излизаше от кухнята с кафето му в ръка – викай ми баба Стоянка. Всички така правят, нали?

След като постави чашата пред него тя се обърна към останалите, но само Никола леко й се усмихна, което обаче май не й се хареса много. Тя седна на фотьойла от лявата му страна и се изпъна назад, давайки му с ръка думата.

-Добре – набързо каза той – Та, причината за това събиране е да Ви кажа как върви разследването. Както всички сте наясно, на вашата улица беше намерен 45-годишен мъж с разбит череп.

Моника, която до този момент и без друго изглеждаше неспокойна, нададе лек стон, при което Никола я прегърна, но без да отмества поглед от него.

-Всички Вие бяхте разпитани и никой от вас не разпозна лицето. Дали това е било истина, ще стане ясно след малко. Първо ще ви кажа, че бързо беше установено, че причината за смъртта не е била катастрофа.

-Ето, казах ли Ви – обърна се към тях Никола, сочейки с изпъната длан към Крумов – Нищо не съм му направил, инспекторът си знае работата!

-Млъкни, бе Кольо! – скастри го баба Стоянка – Не сме се събрали тебе да слушаме. Продължете, не му обръщайте внимание.

-Както казах, Никола не е виновен за смъртта на жертвата. – обърна се той към мъжа, който се усмихваше, явно решил да пренебрегне коментара на бабата. – След проведените изследвания стана ясно, че мъжът е починал вследствие на черепно-мозъчна травма. Това е станало между 22:00 и 22:30ч.

-Откъде можете да сте сигурни?

До този момент Наталия не беше издала и звук, но сега намръщено беше вперила поглед в него. Тонът й беше заядлив, макар и малко да трепереше.

-Много просто – гледаше я право в очите той – жертвата е говорила по телефона в 10:05, а вашите приятели тук са го намерили в 22:30ч.

Очите и на трите момичета се разшириха, но никоя не каза и дума.

-И така – обърна се той към останалите – Може бе вече сте разбрали, че жертвата е бил ирландец на име Калум Бойл.

-Разбрахме от новините – включи се ентусиазирано Никола – Но какво ще търси един ирландец тук?

-Интересен въпрос, наистина – кимна му Крумов – Аз също си го зададох. Явно е имал някаква причина да долети от Ирландия право на летище Крумово и оттам да дойде в Асеновград. След това откритие, всички вие, а и останалите жители на тази улица и в близост, бяха проучени за някаква връзка с Ирландия.

-Е, това е било губене на време – бабата се беше умълчала досега – Аз можеше да ти го спестя.

-Не бих казал. След проверката установихме само един човек свързан по някакъв начин с Ирландия и това беше господин Карастоянов.

До този момент Тошко се бе свил на табуретката и въобще не вдигаше поглед от земята. Сега, ако това въобще бе възможно, се сви още повече, явно надявайки се някак си така да изчезне. Всички погледи бяха в него, което явно много го изнервяше.

-Едно не разбирам – поде Никола, при което от фотьойла се чу нещо като „Голяма изненада!“ – Ако смятате, че Тошката е виновен, какво прави той тук?

-Що не си затвориш устата и не чуеш какво има да каже инспекторът преди да почнеш да бръщолевиш глупости? – извиси глас баба Стоянка, която заканително се беше надигнала към него.

Момичетата местеха поглед ту към Тошко, ту към Баба Стоянка, ту към Кольо. Очите им се местеха все едно следяха тристранен пинг понг, ако въобще съществуваше такъв.

-Спокойно – вдигна ръце и към двете си страни Крумов – Всичко ще стане ясно – само потрайте. Така, както казах, само г-н Карастоянов имаше връзка. Както вече знаете, преди няколко години той е участвал в обир на коли…

„Автоджамбазин“ прошушна Кольо на Моника, при което баба Стоянка го изгледа свирепо.

-След въоръжен грабеж той и още няколко човека са били задържани и са им повдигнати обвинения. Оттук насетне, може би трябва той самият да каже какво се е случило.

Всички отново гледаха към клетия мъж, който сега започна лекичко да се тресе. Без да вдига поглед от земята, той пророни едва чуто:

-Аз не знаех, че имат оръжия… просто разбирах от коли.

Тошко захлипа все така забил глава в пода. Баба Стоянка го потупа лекичко по рамото и като измъкна кърпичка от джоба, му я подаде.

-Спокойно, не се притеснявай. Кажи си спокойно.

Останалите мълчаха и гледаха втренчено мъжа, който най-сетне леко повдигна глава, но все още не срещаше ничий поглед.

-Вижте, аз няма да се оправдавам. Взех няколко лоши решения и доста сгреших. Да, обирах коли във Видин, но никога не съм посягал на никого! Заклевам се! Не знаех, че другите носят оръжия! Аз просто отварях колите! Никога нямаше да извадя пистолет на когото и да било! Аз просто бях там! Глупак! – заскуба малко коса Тошко – Както и да е, след като ни арестуваха и ми казаха, че ме чака затвор, не знаех какво да правя. Уплашен бях! До смърт! Аз – в затвора! Затова когато ми предложиха намалена присъда, ако свидетелствам срещу шефа, приех. Те и без това го искаха за редица други неща! Казаха, че няма да излезе от затвора, докато съм жив.

-За кви хора си работил, бе човек! – опули му се Кольо – Направо ще ме утрепеш!

-Аз не знаех! – проплака леко Тошко – Не знаех за трафика и за другите неща! Повярвай – не знаех! Не исках да имам нищо общо с тях! Затова сделката беше намалена присъда за кражба на кола и излежаване в друг затвор. Никаква връзка с останалите! Трябваше само да им кажа какво съм видял, къде и какво съм чул. А аз бях чул разни имена. Това беше! Бях чул Турбото да говори за срещи с някакви хора, които по-късно също се оказаха замесени в цялата тази работа с трафика и … въобще!

-Кажи си, кажи си – спокойно му каза баба Стоянка – и ще ти олекне.

-Сключих сделката, – избърса си носа Тошко – казах им каквото знаех и ме осъдиха на две години затвор. Докато бях вътре обаче разбрах, че Турбото се е измъкнал и е драснал навън. Само дето знаеше, че аз съм пропял! Затова след като си излежах времето, не се върнах в Русе, а направо с парите, които бях изкарал в затвора, дойдох в Асеновград. Тук, на другия край на страната!

-Какво общо има всичко това с … – за пръв път се обади Николета, гледайки тъжно към него – нали се сещате..?

-Общото е, че – проговори отново Крумов – Иван Турбото се укрива в Ирландия или поне такива са слуховете.

-Чакай малко! – включи се и Кольо – Къде е ирландецът в цялата тази каша?

-Бойл е бил частен детектив.

-Като по филмите? Като Шерлок Холмс, а ? – усмихна се Кольо – Верно ли?

-Мълчи, бе човек! – пак го скастри бабата – Ще ти зашия устата!

-Не знам дали е бил като Шерлок Холмс – опита се да бъде възможно най-сериозен Крумов – но, да – имал е частна практика и е работил за заможни клиенти. Имайки предвид всичко това, г-н Карастоянов изглеждаше все по-зле. Първо – нямаше алиби, второ – по собствените му думи е бил близо до местопрестъплението, а не е чул нищо. Нямах друг избор освен да го арестувам. Да не говорим, че той беше изнервен и се потеше при всеки наш разговор.

-Знам как изглежда, – пророни жално Тошко – но полицаите ме притесняват. На никого обаче не съм посягал!

Опитвайки се да се държи, той сведе отново глава. Всички в стаята го гледаха с дълбоко съжаление, дори Крумов. Този човек беше избягал тук, където никой не го познаваше и не знаеше за миналото му, за да не му се налага да се сблъсква с хора, които го обвиняват, страхуват се от него или го съжаляват. А някак си за по-малко от две седмици му се случиха и трите наведнъж.

-К-хм. – наруши мълчанието Крумов – Оказа се обаче, че г-н Карастоянов не е единственият с връзки в Ирландия.

Изведнъж всички излязоха от унеса на съжаление. Моника рязко се извърна към него с уплашено изражение, а лицата на другите две момичета се изопнаха и изведнъж загубиха цвят. Баба Стоянка не откъсваше поглед от Наталия, а Кольо оглеждаше цялата стая с изненада.

-Още от самото начало знаех, че имаше нещо особено в цялата ситуация в нощта на убийството. Вие, г-це Василева, – обърна се той към Моника, която само дето не подскочи – изглеждахте дълбоко покрусена от случилото се. Това, разбира се, може да се приеме за нормално в подобни ситуации. Когато обаче задълбах малко повече, картинката стана още по-интересна.

Премествайки поглед от Моника към Наталия, той направи преднамерена пауза. Моника гледаше ту него, ту Наталия. Русокосото момиче обаче се взираше право в очите му без да мига.

-Двете с г-ца Стоянова нямате абсолютно никакво онлайн присъствие – нещо, което е доста рядко срещано в днешно време.

-Ама това не е престъпление! – почти изписка Моника – Вие сериозно ли?

-Така е, не е. Но е страшно любопитно. Още по-любопитно е съвпадението, че Вие сте работили в Ирландия.

Моника гледаше уплашено, а устните й така се свиха, че чак изчезнаха.

-Това откъде Ви хрумна? – почти през зъби попита Наталия.

-Никола ми го каза – отвърна й най-спокойно той.

-Кольо! – извика Моника – Как си?! Как?!

Никола явно не очакваше такава реакция, защото я гледаше все едно е полудяла.

-Че аз откъде да знам, че тази Ирландия е толкова важна? Освен това го казах още в началото, преди да се разбере, че онзи е ирландец!

-Млъкни. – озъби му се Наталия, след което се обърна отново към Крумов – Много хора са работили навън, това не означава нищо!

-Не се сърдете на приятеля си. – той извърна поглед към Моника – Както сама ще разберете след малко, понякога хората не осъзнават как една изплъзнала се дума, може да обърне нещата. И да, много хора са работили навън, много дори и в Ирландия, както и Вие, г-це Стефанова.

-Дори и така да е, някак си ми убягва как това има нещо общо с Бойл. Защо не кажете за какво всъщност сме тук?

-Наталия! – скара й се Николета, гледайки я с неприкрит ужас.

-Какво? – сопна й се Наталия – Седим сто часа тук, а той само увърта! Да казва, каквото ще казва и да се свършва!

-С удоволствие. – усмихна й се той – Но само след като кажете къде бяхте Вие между 22:00 и 22:30ч. в нощта на убийството.

-Казахме Ви вече, инспекторе! – отвърна му Николета – Ние си бяхме легнали.

-Вие може и да сте си легнали, но приятелката Ви не е била с Вас.

-Напротив! Беше!

-Никс… – Наталия сложи ръка на рамото й, защото момичето цялото трепереше. – Недей!

-Какво?! Така беше!

-Ако Наталия е била с Вас в леглото – продължи Крумов – Тогава значи сте чули разговора й.

Николета го погледна уплашено. За миг тя загуби увереността, с която говореше досега.

-Кажете ми, бяхте ли с Наталия, когато Бойл й се е обадил?

-Аз… Вие…?

-Доказателство? – спокойно попита Наталия.

-Моля?

-Какво доказателство имате, че някой… – тя преглътна – ме е търсил по това време?

-Телефонната Ви разпечатка ясно доказва, че в нощта на убийството Вие сте провели двуминутен разговор с г-н Бойл. Показва още, че това е било последното от общо десет обаждания между Вас и него.

Цялата стая мълчеше. Всички, дори Тошко, който най-сетне вдигна очи от пода, гледаха Наталия. Той и Кольо гледаха учудено, докато Моника и Николета гледаха като подплашени зайци ту него, ту нея. Само баба Стоянка се взираше в момичето по-скоро с интерес, отколкото с каквото и да било друго. Самата Наталия дори не трепна. Затвори очи за секунда, преглътна, пое си въздух и спокойно се обърна към Крумов.

-И сега сте дошли да арестувате мен?

-Наталио, престани! – Николета беше на път да се разплаче – Никой няма да те арестува!

-Защо не разкажете какво сте правили в Ирландия, г-це Стефанова?

-Не смятам, че трябва.

-Нат, ами, ако… – поде Моника – ако му кажем…

-Не. – все така спокойно й отвърна тя.

-Добре, тогава аз ще разкажа – той се обърна към останалите – Г-ца Стефанова е много интересно момиче. Работила е доста любопитни неща. Например, тя дълго време е била бирен сомилиер. Знаете ли какво е това?

-Изпробвала е различни бири – бързо се включи Никола – Ох! Ама защо?

Моника го бе сръгала с лакът в ребрата.

-Точно така, изпробвала е бири. Работата й е била да дегустира главно крафт бири, но е познавала и фабричните, нали така?

Наталия седеше със сключени върху масата ръце, безмълвна, но не откъсвайки поглед от него. Затова той продължи.

-Аз не съм много запознат с материята, но като всеки мъж обичам бирата и чувам тук-таме някои неща. Например наскоро си спомних как преди няколко години имаше голям скандал с една определена голяма бирена компания. Компанията, уж без да иска, уж по погрешка, пуснала свои бири в бутилки от марка крафт бира, която както знаете е доста по-скъпа.

-Оу, тва се вика тарикатлък! – отсече Кольо, но този път предварително се беше поотдръпнал от Моника.

-В крайна сметка обаче всичко излезнало наяве. – обърна се той към Наталия – Някой се е усетил, че вместо крафт бира, пие фабрична. Добър сомелиер.

-Искате да кажете, че… – проговори Тошко вперил поглед в русото момиче.

Не беше единствен. Всички бяха извърнали глави към нея, но тя с удивляващо спокойствие продължаваше да се взира в Крумов.

-Но какво общо има всичко това? – Никола беше разперил ръце във въздуха.

-Наталия е разбунила доста духове с това си откритие. Компанията е загубила много пари, а и репутацията й също е претърпяла крах. Затова сте се върнали в България, нали?

-Да! – най-сетне проговори тя – Затова. Много хора загубиха работата си заради мен. Но аз не смятам, че съм сгрешила.

-Точно така! – включи се и Моника – Тя си вършеше работата.

-Ти какво общо имаш с всичко това? – веждите на Никола усърдно се опитваха да достигнат перчема му.

-Аз бях барманка в един бар – най-сетне се отпусна момичето – и предлагахме най-различни крафт бири. Наталия ми беше помогнала да си намеря тази работа и често идваше при мен. Бях с нея, когато тя откри тази измама.

-Моника няма нищо общо – каза Наталия, хващайки ръката й – Просто беше там. Компанията обаче дълго време не можа да го преглътне, а и ужасните писма, които получавах, бяха просто… ами ужасни. Затова се върнахме и започнахме наново.

-Само че не можехте да избягате от проблема? – Крумов попита.

-За известно време – успяхме. Но тогава се появи Бойл.

 

Всички бяха застинали в очакване най-сетне да разберат развръзката на тази оплетена история.

-Бойл беше частен детектив, нает от доста заможен клиент, който беше загубил значителна сума пари, заради целият този скандал. Трябва да е бил и доста добър, щом успя да ме намери тук, след като с Моника направихме всичко възможно да останем незабелязани.

-Липсата на профили в социалните мрежи?

-Да, както и снимки и всякакви други индикация за това къде сме и какво правим. Но той беше успял да ни намери и беше дошъл направо в града. Имах куп обаждания от него, но не съм го виждала. Никога.

-Какво искаше от Вас?

-Искаше да се върна в Ирландия. Клиентът му искаше от мен да направя същото само че този път на друга голяма компания. Но аз отказах. Това, което искаха… Не беше… Аз казах истината тогава, но сега искаха от мен да излъжа. Имайки предвид коя съм и че медиите вярваха на думите ми, несъмнено можех да предизвикам големи неприятности за конкурентите им. Но аз не мога да направя такова нещо. Това се опитвах да му кажа, но той не искаше да приеме отказа ми. Продължаваше да ме търси и да ме заплашва, че знае къде и с кого съм.

Николета, която вече не можеше да сдържа сълзите си, я прегърна.

-В онази нощ, той ми звъня няколко пъти и когато накрая му вдигнах, каза, че идва насам. Не знаех какво да направя. Той щеше да развали живота, който бях започнала да изграждам тук. Всичко това се случи след като се бяхме прибрали вкъщи, а аз бях излезнала на терасата, в отчаян опит да скрия обаждането от Ники. След като то приключи, дълго време стоях загледана в града. Бях като хипнотизирана. Знаех, че той скоро ще дойде, знаех, че нямам много време и въпреки това не можех да помръдна. Не знаех как да постъпя. Не исках да се откажа от Николета, не исках да се откажа от това място и от спокойствието, което ме накара да изпитам. Затова реших, че трябва да й кажа всичко. Не можех да го крия повече от нея. Влезнах обратно вътре и точно тогава чух сирените. В онзи момент не знаех за какво са, затова продължих с плана си. Тъкмо се канех да й кажа всичко, когато Моника се обади.

Наталия се обърна за пръв път към всички в стаята. Спокойствието и невъзмутимостта, които показваше до момента, неусетно си бяха отишли. Сега тя стоеше разплакана и дори леко изплашена и гледаше един по един хората край себе си.

-Никога не съм искала да объркам живота Ви, особено твоя – обърна се тя към Тошко – Този човек беше тук заради мен, но аз не съм го убила. Та аз дори не съм го виждала.

-Но Вие сте. – Крумов гледаше право в Моника, която виновно сведе поглед надолу – Нали така?

-Откъде знаете това? – този път към него се обърна Николета.

-Тя сама ми го каза.

-Не е вярно! – извика Моника – Никога не съм казвала това на друг освен на Нат!

-Така е, но когато я видяхте онази вечер, помните ли какво казахте?

-Не разбирам… – момичето го гледаше наистина объркано – За какво говорите?

-Вие казахте „ Нат, човекът е мъртъв!“.

-Не разбирам какво искате да кажете с това. Тя просто ми каза какво се е случило. – каза Наталия – Не е издала нищо!

-Интересен подбор на думи – спокойно им отвърна той, опитвайки се да прикрие усмивката си – Човекът. Ако за нея той беше просто непознат, вероятно би казала „Умрял е човек“ или „Някакъв мъж лежи на улицата“. Но тя каза „човекът“. Все едно е някой, когото познава. Именно това ме глождеше през цялото време. Прав ли съм?

-Той дойде в заведението – призна накрая Моника – Търсеше Наталия, но аз му казах да се разкара. След това се обадих на Нат и я предупредих. Това беше предишния ден.

-Значи мислите, че Наталия го е убила? – Тошко гледаше невярващо – Но тя каза, че никога не го е виждала!

Всички освен баба Стоянка гледаха инспектора уплашено.

-Не, не мисля, че тя го е убила – отвърна той – Вярвам, че каза истината.

Успокоение заля цялата стая. Всички се отпуснаха малко назад по местата си. Николета и Моника продължаваха да поплакват, но Наталия го гледаше с широко отворени очи сякаш не е сигурна дали да му вярва.

-Кой тогава, бе майна! –възкликна Никола – Кажи най-накрая, че ни извади душите!

-Знаеш ли какви ги върши жена ти? – извърна се към него Крумов.

-Какво?! – изненада се мъжът – Жена ми? Че откъде пък …? Какво общо има тя?!

-Жена ти има връзка с г-н Иванов.

-Шишкото от горния етаж? Че той е на 60 години!

-Не, синът му – Петър Иванов.

-Метъла?!– устата на Никола увисна във въздуха.

-Ахам – обади се баба Стоянка – Наш Петко.

Всички изглеждаха изненадани от тази новина. Явно двойката им изглеждаше доста необичайна.

-Стига бе! – посъвзе се Никола – Че него явно наистина не го слуша главата!

-Да, усещам, че всички на там клонят, но не вярвам това да мине. – въздъхна Крумов.

-Какво искате да кажете? – попита Николета.

-Петко беше арестуван за убийството на Калум Бойл.

Шокът, който се изписа по лицата им беше толкова неподправен. Нямаше как да не им повярваш, помисли си Крумов.

-Но той беше с мен – тихо каза Тошко – Нали Ви казах, че той беше в гаража ми онази нощ…

-Освен това ми казахте, че някой му се е обадил и той бързо Ви е оставил.

-Така беше.

-Кажете ми, Никола, къде живее жена Ви?

-На долната улица, оттук малко направо, след което свиваш на ъгъла… – думите замряха в устата му, когато най-сетне разбра.

-Разпечатката потвърди съмненията ми, че именно жена Ви му се е обадила. От достоверен източник разбрахме, – докато Крумов говореше, баба Стоянка едва забележимо се усмихна – че двамата са имали уговорка да се видят след 22:00ч. във въпросната вечер.

-Чакайте малко, искате да кажете, че Петко, който е отивал към жена ми е спрял и е убил ирландеца, който е отивал към Наталия. Ей така по път? – лицето на Никола така се беше сбръчкало, че приличаше на развълнувано море.

-Двамата са се сблъскали на ъгъла. И тъй като и двамата са били малко, да кажем кибритлии, са се сдърпали. Петко го е изблъскал, за да му се махне от пътя, при което Бойл е паднал на улицата и си е разбил главата в асфалта.

Всички мълчаливо осмисляха думите му, докато най-накрая Николета тихо се обади.

-И какво е направил Петко?

-Тук вече мога само да предполагам. Той самият твърди, че не е убивал никого, че само го е блъснал леко и си е продължил по пътя.

-А Вие какво мислите?

-Аз съм склонен да повярвам, че така е мислил той. Може наистина да го е блъснал и да е продължил, без да погледне какво е станало след това. Бойл е умрял бързо, вероятно без да издаде и звук. Освен това жена Ви потвърди, че Петко е прекарал нощта у тях.

Никола поклащаше лекичко глава, втренчен в каренцето на масата. Крумов обаче се съмняваше, че въобще го вижда.

-И какво ще стане сега? – попита Тошко.

-Вие сте напълно свободен – усмихна му се съвсем леко Крумов – Но г-н Иванов ще бъде съден, най-вероятно за убийство по невнимание.

Той се обърна към всички в стаята. Всеки изглеждаше загледан в собствения си филм.

-Баба Стоянка сметна, че ще добре да Ви събере всички тук, за да научите истината. Това, което се е случило с Бойл е било един огромен нещастен инцидент. Нито един от Вас не е виновен за това.

-Така е. – проговори най-накрая баба Стоянка – Но ако бяхте казали истината, всичко щеше да се разбере по-отдавна. Тошко нямаше да прекара дни в ареста, а ти момиче щеше да си отдъхнеш много по-рано.

Наталия сведе глава, някак гузно.

-Гледай ги, пак как мълчат!

-Осмисляме, бе жено! – сопна й се Никола – Запри се малко!

-Много ясно, че баш тоя ще се обади – промърмори бабата вдигайки поглед към тавана.

Крумов се изправи от стола, огледа ги за последно и подаде ръка на баба Стоянка.

-Благодаря за съдействието – усмихне й се той – На всички – всичко добро!

-Да! – сепна се Никола и се изправи, за да му стисне ръката. – И на теб, инспекторе! И заповядай някой път пак в бара, да пием по едно!

-Благодаря. – не знаеше какво точно да отвърне Крумов и се запъти към вратата – Хайде!

-Едно не разбирам – тихо каза той на баба Стоянка, която го изпращаше до входната врата. – Искахте да дойда тук, за да изчистя името на Тошко. Казахте, че цялата махала разбрала за ареста и говори за него. Никой обаче не знаеше, че тази сутрин сме арестували г-н Иванов.

-Днес е неделя –отвърна му тя – Кафенето на Митко не работи в неделя.

 

 

 

 

***

Специални благодарности на:

Лина – моят винаги верен и отдаден редактор

Ели – която изигра толкова добре баба Стоянка, че ме вдънови да пиша за нея

и на всички хора около мен, от които успях да открадна по нещо, за да изградя интересните персонажи на улица “Надежда” – баба ми Звезда, Теди, Бат Митко и Миро

Did you enjoy this article?
Signup today and receive free updates straight in your inbox. We will never share or sell your email address.
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Google Analytics Facebook pixel code