Loading

wait a moment

Убийство на улица “Надежда” Част четвърта

 

 

 

 

Инспектор Крумов

 

Точно влизаше през вратата, когато телефонът на бюрото му се развъня.

-Инспектор Крумов слуша – уморено измърмори, но това, което чу, го разсъни по-добре и от двойно еспресо. – Добре. Частен? Добре, благодаря.

След като затвори, вече седнал на стола, започна да разгръща един по един документите пред себе си. Това убийство беше наглед толкова просто, че чак не му се вярваше. Доказателства и улики се трупаха като гълъби в центъра на Пловдив, но все пак нещо го глождеше. Като муха, която продължава да бъжика до ухото ти, но всеки път като се обърнеш – мръсницата дим да я няма. По същия начин нещо в този случай не му даваше мира, въпреки че всичко водеше към един човек.

Вече един месец, той разговаряше с хора от квартала, с митничари, с русенските колеги, с ирландските колеги и с кой ли още не, докато си изясни най-накрая картинката. И сега подреждаше всяко парче от пъзела пред себе си, за да види кое не пасва, кое е проклетото нещо, което не му дава мира!

Първо рапорта от патолога. Жертвата – мъж, на 45 години, 1.65м., 89кг. със светла коса и сини очи. Леки охлузвания по тялото, в областта на таза и гърба. Причина за смъртта – сериозна черепно-мозъчна травма в тилния дял. Вероятност да е жертва на катастрофа – малка. „Направо нищожна“ беше казал патологът. Ако го беше блъснала кола, щеше да има данни за това по краката. Мен ако питаш, все едно просто е паднал и си е разбил главата.“. Да, но човек не пада просто така по средата на улицата, а и цялата история беше по-забъркана от един обикновен инцидент.

Крумов разгърна копията от документите на жертвата – Калум Бойл, ирландец, роден в Дъблин. Според колегите на летище Крумово, Бойл беше пристигнал в България два дни преди убийството. Отне му малко време, но успя да намери дори таксиджията, който беше взел ирландеца от летището. От него научи, че Бойл не е говорил и капчица български, но все пак успели да се разберат дотолкова, че да го закара в някой хотел. Шофьорът, разбира се, го закарал в най-скъпия хотел още в самото начало на града, при своя познат, който работел там като охрана.

Охраната на хотела помнеше добре ирландеца, но освен, че излизал и не се прибирал по цял ден, друго нищо не знаеше за него. Огледът на хотелската стая също не помогна много, тъй като беше почти празна с изключение на един малък сак с няколко ризи и панталони вътре. Никакви други документи, визитки или каквото и да било, което да им подскаже какъв беше този заблуден ирландец и какво търсеше в кв. Изток в Асеновград.

След това Крумов отвори папката с данните и показанията на Никола. По всичко личеше, че не катастрофа е причинила смъртта на жертвата, освен това на Христов му беше трудно да повярва, че човек като Никола може да бъде толкова хладнокръвен, че да убие Бойл, да извика полицията и да му звъни толкова често след това за щяло и нещяло. Разбира се, възможно беше просто да иска да знае какво се случва, но работата беше там, че Никола не проявяваше никакъв интерес към убийството. Питаше го за колата, за документацията, за любовния му живот, но не и за случая. Не, Никола не беше важен. Виж, приятелката му от друга страна…

Моника Еленова, 28 годишна, родена в Русе. Моника беше дошла в Асеновград преди две години, както му разказа Никола и двамата в момента живеели под наем на улица Опълченска. По-интересното беше обаче, че според приятеля й, преди да дойде тук, тя е живеела няколко години в Дъблин, където е работела като барманка. Крумов беше работил достатъчно случаи, за да знае – съвпадения като това просто не се случваха. Моника беше толкова шокирана, когато той се беше появил на местопрестъплението, но пък можеше и просто да се преструва. Дали? Тревогата й изглеждаше искрена, но може й да е била поради факта, че именно тя е убила Бойл. Но тя имаше алиби – Никола. Дали той би излъгал заради нея или пък тя някакси е замесила и него?

Крумов можеше да усети как мозъчните му клетки минават  на турбо режим. Имаше нещо в цялата ситуация. В самата вечер на убийството, най-силно впечатление му бе направила Наталия Стефанова. Притеснена, в това нямаше и капка съмнение. Определено се опитваше да скрие нещо от него. Не се искаше да е гений, за да забележи нервността й, уклончивостта и нежеланието й да сподели и най-малката информация. Криеше се. Това беше най-точната дума. Когато се замисли за поведението й в главата му изникна образът на уплашена до смърт мишка, разбрала, че котката най-сетне я е намерила. Уплашена. Моника също беше уплашена. Двете бяха приятелки, но никой не беше споменал нещо повече. От къде се познаваха и дали Наталия също е живяла в Ирландия?

При проверката не излезна нищо. Това не беше на добре. Не може да не излезне нещо – постоянният й адрес беше в Русе, но нямаше трудов стаж, нямаше нищо освен факта, че беше завършила гимназия в родния си град. Крумов се опита да намери момичетата и в социалните мрежи. В крайна сметка всеки имаше профил! Но удари на камък. Отново нищо. Никакъв профил, никаква следа. Единствено една снимка в профила на Никола от преди месец, на която се виждаха двамата с Моника, прегърнати на бара в заведението му. Без таг. За интернет пространството двете момичета сякаш не съществуваха.

За медиите също. Навсякъде се чу за убийството на чужденец в Асеновград. Плъзнаха какви ли не истории и репортерски разследвания, които изменяха версиите си всеки ден. В понеделник ставало въпрос за катастрофа – пиян шофьор убил ирландец. Във вторник – вражда между ромското население в града и останалите граждани, която избила в агресия, довела до смъртта на ирландеца. В сряда случаят вече беше религиозен – сектант тръгнал да вербува невинните жители на кв. Изток, намерил смъртта си пресичайки улицата – Божие наказание.

Всеки ден някоя нова институция или организация се опитваше да се добере до информация относно убийството. Всичко това беше до вчера. След като разбраха, че има арестуван, новините гръмнаха с ново изявление – закоравял престъпник, укривал се в малкия град, убива ирландец, появил се от миналото му.

Това, разбира се, бяха само спекулации. Колкото и да търсеше, Крумов не откри никакви доказателства, че Карастоянов е имал някакъв контакт с Бойл. Но връзката между двамата беше на лице. Отгръщайки досието, зачете полу на глас, полу на ум.

 

Когато предишния ден беше арестувал мъжа, цялата махала се беше събрала на улицата. Мразеше ги тези панаири. Сега се издразни повече от обикновено, защото не мислеше, че са арестували правилния човек. Да, връзка имаше! След показанията на Карастоянов, доказателствата срещу Иван Турбото станали достатъчни за арест, но усетил накъде вее вятърът, последният напуснал страната преди да го обявят за издирване. Слуховете бяха, че в момента се намира в Ирландия. Бойл беше ирландски частен детектив, който очевидно търсеше нещо или някого в малкия затънтен Асеновград. Убит на по-малко от 15 метра от гаража на Карастоянов. За началството всичко беше ясно – арест. Медиите шумяха твърде много, трябваше да се действа.

Врата се отвори и Крумов рязко вдигна глава.

-Извинявай, да не те стреснах – Методиева минаваше на заден ход през вратата с две пластмасови чаши в ръка – Помислих си, че…

Тя спря несигурно и го огледа. Малка червенина като че ли се появи по бузите й. Нещо го жегна под лъжичката. Сигурно изглеждаше ужасно. Не беше спал от има-няма 30 часа, носеше същите измачкани дрехи от вчера, а дори не искаше да мисли как мирише. Тя от друга страна изглеждаше толкова добре – с дънки и бяла блуза. Толкова обикновено и все пак на него му изглеждаше зашеметяващо. Някак си не беше честно тя винаги да изглежда толкова добре, а той да прилича на смачкан вестник престоял няколко дни на дъжда.

-Реших, че имаш нужда от кафе – малко по-уверено започна тя и тръгна да остави чашите пред него – Славов каза, че още си тук, но аз не разбирам защо. Нали направихте арест?

Тя гледаше към обсипаното му с документи и снимки бюро. Никакъв шанс да намери място за чашите върху него.

-Аз – засрамено поде той, прибирайки малко бъркотията, за да освободи място – Трябваше да поработя още малко.

-Виж, това е новост! – усмихна му се тя – Тук никой не работи повече от колкото трябва. Засрамваш колегите!

Тя му подаде чашата, а той малко непохватно я взе. Пръстите им се докоснаха за части от секундата и тъпото му нещо под лъжичката пак подскочи.

-Затова ли офисът е празен? – усмихна се неловко той – Никой не иска да го заразя?

В гласът му имаше повече жлъч, отколкото бе искал.

-Празно е, защото нощната смяна са вече по повиквания, а дежурният сваля Иванова долу на входа – отвърна му тя с лека тревога, а може би загриженост, в гласа – А другите от твоята смяна вече са си вкъщи. Ти защо не си?

-Мога да те питам същото? Не беше ли и ти дневна?

-Бях, но реших да проверя дали не си се нанесъл да живееш тук след като за пореден път не си тръгваш от отдела.

-Аз… – сведе поглед той. „Мамка му! Сигурно ме съжалява и затова ме проверява!“ – трябваше да довърша доклада…

-Крумов, аз съм добре обучен полицай – сериозно, но някак дяволито каза тя – Не се опитвай да ме баламосваш!

Той вдигна глава изненадано към нея и срещна тъмните й кафяви очи, които го гледаха изпитателно. Тя седна на стола до бюрото му и спокойно отпи от чашата си.

-Какво толкова те притеснява това убийство? Тошко не ти изглежда способен ли?

-Тошко? Откога пък стана Тошко? – изумен се облещи той – Да не си хортувате двамата долу в ареста?

-Я стига! – махна леко с ръка тя – Знаеш, че така му казват, а и няма как да не си разменя една-две думи с човека, нали го наблюдавам по цял ден, нося му храна и т.н.

-Каква храна?

-Ами тази, която му донесоха.

-Кой му я донесе?

-Една възрастна жена. Много забавно бабе! Не спря да дърдори как не й вдигаш телефона.

-Господи! – зарови глава в ръцете си Крумов – Тази жена ще ме убие.

-На мен ми изглежда безобидна стара женица – усмихна се Методиева – Коя е?

-Съседка на заподозрения и безобидна не е думата, която бих използвал за нея.

-Че какво толкова е направила?

-Нищо, просто много се бърка в разследването. Тя ме заведе право в апартамента на „Тошко“ и не спира да ми звъни с разни теории за убийството.

-Убийството, което още разследваш?

-Виж, аз … не е толкова просто!

-Защо?

-Защото просто не е! – каза той малко по-остро и веднага съжали – Извинявай, аз..

-Ти си недоспал, изнервен и опърничев! – сопна му се тя, но той можеше да се закълне, че леко се усмихва – Виж, ясно е, че нещо те гложди, защо просто не се възползваш от мен?

-Какво?! – сепна се той и за малко да се олее с кафето – Аз не мога…

-Имам предвид – вече със сигурност му се усмихваше тя – Разкажи ми случая, използвай ме като дъска или както там се казваше.

-Слушаща дъска1?

-Точно така! Възползвай се!

-Ох, не е толкова лесно – въздъхна той, но тя продължаваше да го гледа настойчиво – Добре, ето как стоят нещата.

И той й разказа как е отишъл на местопрестъплението, как е говорил със свидетелите, със съседите и т.н.

-Когато обаче говорих с него, той беше… изнервен.

-Ами хората се изнервят от полицаи, особено когато са виновни.

-Именно, но ако беше толкова изнервен и гузен, защо е спал.

-Сигурен ли си, че е спал?

-Да, имаше гурели по очите, а и докато вървях към хола, успях да надникна в спалнята – леглото беше разхвърляно, точно все едно някой е спал в него, а той живее сам.

-Значи?

-Значи хем е бил достатъчно хладнокръвен, че да заспи след като е убил човек, хем ще се напикае от страх, когато говори с полицията. Не ми се връзва.

-Може би не е очаквал да говори с полицията?

-Няма как да не му е минало през ума.

-Какво мислиш тогава?

-Мисля, че го е страх от полицията, защото вече е бил арестуван веднъж. Мисля, че самото ми присъствие го изнерви, както и фактът, че любимата ти бабка ми даде цялата му информация.

-Което означава, че?

-Означава, че се е криел. Преместил се е на другия край на страната, в малък спокоен град, не искал никой от стария му живот да го открие.

-И какво става, когато някой го намира?

-Паникьосва се.

-И го убива?

-Не! Този човек е уплашен! Ако някой го намери, той би побягнал. Не мисля, че ще нападне, как ще му помогне това?

-Не е задължително да мисли трезво, нали знаеш? Много хора не мислят какво правят и хоп – гаф!

-Не мисля… – въздъхна той – Просто не мисля, че той е способен на това. Да – шмекерувал е, но е задигал коли, не се е занимавал с убийства.

-Добре, разкажи ми за останалите.

-Няколко съседи са чули писък…

-Не трясък? Нали бива и блъснат от кола?

-Изследванията на патолога сочат, че едва е бил закачен от колата. Същото казват и Никола, и Моника.

-Никола и Моника? С какво са толкова специални те?

-Какво имаш предвид?

-До преди малко се дърлеше, че съм нарекла заподозрения Тошко, а сега ти наричаш свидетелите с малки имена!

-Това е друго – намръщи се той – Те не са заподозрени, имат алиби.

-Те са си алибито – ококори му се насреща тя – някой друг потвърдил ли е?

-Не, но е малко глупаво да убиеш човек, като му разбиеш главата, после да тръгнеш да го прегазваш, но да спреш и да се обадиш на полицията.

-Или е добра идея? За да не те заподозрат. Кой те съмнява тогава?

-Наталия Стефанова.

-Коя е тя?

-Тя е най-добрата приятелка на Моника. Живее малко по-нагоре по улицата заедно с Николета Георгиева. Четиримата са били заедно цяла вечер, след което Никола и Моника ги закарват до вкъщи. Затова са били на онази улица по това време.

-Защо се съмняваш в нея?

-Защото беше нервна, честно казано, направо уплашена и не желаеше да ми даде никаква информация за себе си. А и няма алиби.

-Нали е била с твоите Моника и Никола?

-Да, но те я оставят вкъщи в 10, а убийството е станало между 10 и 10:30.

-Какво са правели тогава двамата след като оставят момичетата в 10, а блъскат жертвата в 10:30?

-Ами – сведе глава Крумов – правели са секс в колата.

-На улицата? – шокира се Методиева.

-В колата, но да, на улицата.

-Интересно – усмихна се леко тя – Но тогава да не би да са видели нещо?

-И аз така се надявах, но твърдят, че не са.

-Тогава защо подозираш Стефанова?

-Защото – затършува из документите той, докато най-накрая намери разпечатката, която търсеше – В 10:05 е получила обаждане от ирландски номер.

-Искаш да кажеш… – тя пое листа, който й подаде – това е номерът на Бойл?

-Отне доста време докато разбера, но да. И това не е единственото.

-Ами?

-Разпечатката показа 10 обаждания между двамата за последните няколко дена преди убийството.

-Но това е реална връзка между двамата! – възкликна тя и го погледна учудена – Защото тогава арестува Тошко?

-Карастоянов! – поправи я той намръщен – Защото тя има алиби, а той не.

-Как така? Нали каза, че тя няма и затова я подозираш?

-Приятелката й казва, че двете са били заедно.

-Не разбирам тогава.

-Работата е там, че при първия ни разговор каза, че Наталия излезнала да пуши, а тя е заспала. После обаче удобно си спомни, че двете са си легнали заедно.

-Смяташ, че …

-Я прикрива, да. Наталия е имала достатъчно време да излезе от къщата, да се срещне с Бойл, да го убие и след това да се прибере обратно. А когато Моника се обажда в 22:45, тя вече е с Николета.

-Може ли да е излезнала на улицата без онези двамата в колата да са я видели.

-Предполагам, че е възможно.

-Да, не е било като да не са били заети, нали? – намигна му тя.

-Мхм – смути се малко той. – Работата е там, че нямам доказателства за нищо.

-Така е, нямаш доказателства и че механикът е виновен.

-Там е по-сложно.

-Кое?

-Той няма алиби, живее сам, никой не може да потвърди къде е бил по време на убийството. Кръстева живее на приземния етаж и не го е чула да се прибира, а е чула писъка. Той от своя страна твърди, че е бил в гаража си, който е по-близо до мястото на убийството, а не е чул нищо. Единственият човек, с когото е разговарял, напуска гаража в 22:00 часа.

-Кой е той?

-Супер странен индивид – леко се усмихна Крумов – метъл от залязващ тип.

-Какво е това – засмя се тя – специална порода хора?

-Непорастнал мъж – отговори развеселен той – мой набор, живее с родителите си в кооперацията на Карастоянов и баба Стоянка. Разхожда се с карабинери и въобще 1 кг желязо по дрехите.

-Какво казва той?

-Потвърди, че е бил в гаража, но после се е прибрал. Проблемът е там, че толкова много хора са можели да извършат убийството. Може да е бил Тошко, може да е била Наталия, може и баба ти Стоянка да е била! – пъхна ръце в косата си, но този път гледаше нагоре към младата жена, която му се смееше насреща. – Всички те са били сами. Но само двама имат връзка с Ирландия. Защо се смееш, Методиева?

-Първо, триста пъти ти казвам да ми викаш Ива – намуси се тя – и второ, смея ти се, защото колкото и да се правиш на студен, току-що нарече замесените в случая с малките им имена – Наталия? Тошко? Баба ти Стоянка?

Той простена от отчаяние и зарови лице в бюрото, изпъвайки безпомощно ръце напред. Всичко му беше толкова объркано в главата. Ами ако наистина Тошко беше виновен, а той си губи времето с вече ясен случай, само и само, за да избегне да мисли за съдията. В следващия момент усети една топла ръка да гали неговата, а друга го докосна зад ухото. Когато вдигна глава, Ива се беше приближила към него и го гледаше загрижено. Въобще не я беше чул да става от стола, а сега тя беше приклекнала до него. Лицето й беше толкова близко до неговото.

-Христо, знам, че е ужасно. – прошепна тя, продължавайки да го гали – Човекът е мъртъв и…

Крумов скочи внезапно и едва не я събори на земята. Човекът е мъртъв! Точно това беше!

-Извинявай! – хвана Ива за ръцете, опитвайки се да я задържи да не падне. – Толкова съжалявам!

Точно в този момент, телефона му иззвъня. Той се сепна и объркано вдигна.

-Крумов слуша – изграчи на слушалката – Госпожо, вижте, не знам…

Жената от другия край го прекъсна безцеремонно. Той заслуша, застинал на мястото, взирайки се в обърканите кафяви очи на Ива.

Бел. ред:

1 Sound Board от англ. език

 

 

 

Баба Стоянка

 

-Кога за последно си идвала? – умолително продължаваше Боян – Децата са се затъжили, а и какво добро ще излезе от това да останеш там?

-Стига си ме карал! Казах ти вече, никъде не отивам. – тросна му се тя. – А децата като искат да ме видят, да дойдат тука! Лятото за какво е?

-Ама, майко…

-Не ме майкосвай, казах ти вече веднъж.

-Добре, но…

-Виж сега, аз мнението си няма да променя, ако има нещо друго да ми кажеш – казвай, ако не – сериалът ми почва.

То се знаеше, че няма как да накараш баба Стоянка да направи нещо, което не иска. Синът й вече втора седмица се опитваше да я убеди да отиде при тях, но без успех. Тя не се шашкаше лесно. Какво като някакъв човек умрял на тяхната улица! Че хора умират всеки ден! Тя, ако бягаше в Англия всеки път, когато някой пукне в тази махала, щеше да я няма през по-голямата част от времето.

Баба Стоянка остави GSM-а на масата и погледна през прозореца. Хубав си им беше кварталът. Вярно, дупки зееха на доста места по улицата, но нея какво я интересуваше това – отдавна вече не караше. И не само беше хубаво мястото, но и оживено – хора влизаха и излизаха от гаражите си, детски глас вечно кънтеше отнякъде, а от заведението на бат Митко идваше весело жужене от съседските мохабети. А Боян иска да я докара в мръсния и претъпкан Лондон. Не, тук й беше мястото.

Докато гледаше към улицата видя малката внучка на Мария. Ех, колко е пораснала и как прилича на баба си! Вървеше заедно с онова русото момиче, което баба Стоянка беше видяла в нощта на убийството. Тя и преди я беше виждала, но двете спряха да минават от тук след онази нощ. Преди ги виждаше често, ходеха все при Тошко. Ах, клетия Тошко! Какво направи това момче!

След като събра каквото беше приготвила, тя грабна телефона си и решително излезе от къщата. Беше си наумила днес вече да потърси инспектора и да му поиска обяснение какво се случва от сега нататък. Умувайки точно какво иска да го пита, тя мина покрай кафенето на бат Митко и чу без да иска разговора на Гришо и Слави от №20.

-Винаги е бил особняк, ама кой да ти помисли, че е и престъпник… – въпросително поде Слави. – Страшна работа…

-А! Аз го знаех, бе! То си му личеше! – твърдо заяви Гришо – Виж го какъв борсук беше!

-Ама като си знаел, не ти пречеше да лочиш ракия в гаража му до посред нощ, нали ? – сряза го баба Стоянка – Или бързо забрави!

Двамата мъже се стреснаха като видяха жената да се извисява над масата им и да ги гледа без да мига. Искри хвърчаха от очите й.

-Добър ден, Стоянке! – усмихна й се Слави – Как е днеска, бива ли?

-Бива Славене, бива – озъби му се тя – А при тебе? Как върви плюенето по хората? Ако сте пресъхнали да ви черпя една вода?

-Ти пък какво си се вкиснала? – тросна й се Гришо – Нищо грешно не говорим!

-Не се пени, Гришо! – не му остана длъжна тя – Когато Тошко ти оправи скапаната „Лада” за без пари, мълчеше като пукал. Гледай ти как ти се развърза езика сега!

-Че какво толкова? Не го ли арестуваха? Не дойде ли тука полицията да го дири?

-То пък, ако всеки, с който полицията иска да говори, беше престъпник, какво да кажем за внучка ти, а? Дето редовно ти идваха на гости полицаите да питат къде е и с кой е?

-О, я не говори за внучка ми, ей! Че ще…

-Бабо Стоянке!

Бат Митко притичваше към тях, хванал кърпа в ръка.

-Бабо Стоянке, защо не седнеш при мене, ей там, на служебната маса? Исках да те питам за онази рецепта за бухтичките.

Той се усмихна мило, но леко припряно я побутна навътре към заведението.

-Да не съм чула повече и дума срещу човека, разбрахте ли ме и двамата? – обърна се тя към Гришо, целият порозовял от яд – Безсрамници!

-На кого викаш… – наежи се той, но в този миг млъкна.

Бат Митко му правеше явни знаци да си затвори устата, а него всички го слушаха.

Когато снабдяваш махалата с ракия ежедневно, уважението не закъснява.

-Не им се връзвай, бабо Стоянке, такива са си. – мъдро рече той, докато сядаха на масата – Ако не обсъждат другите, трябва да мислят за собствените си проблеми.

-Ами да помислят, не е като да са перфектни!

-Е, така е, но знаеш, всеки както може. Искаш ли да ти врътна едно кафенце?

-Ох, хич не бива да пия, ама хайде, от теб да мине.

-Накъде си тръгнала така с тези торби – попита бат Митко, връщайки се с две чаши в ръка.

-Отивам да видя Тошко.

-Как е той? Клетият, изглеждаше ужасно онзи ден, когато…

-Когато го арестуваха? Да, не е добре, но ще се оправи. Цялата работа ще се оправи и ще го освободят.

-Мислиш ли?

-Убедена съм – каза тя твърдо, въпреки че имаше своите съмнения – Няма как!

-Виж, аз знам, че ти е приятел и на мен ми допадаше. Не беше лош човек, ама нещата, които разправят – кражби на коли, затвори…

-Да разправят каквото искат! Ти от него нещо лошо видял ли си? И да е имал проблеми, какво от това? Всеки ги има!

-Е не чак такива, нали?

-Задигнал бил някаква кола! И какво толкова! Ами Кольо като задигна цяло заведение под носа на жена си, че и любовница си хвана!

-Е, той не е задигнал заведението, то си е негово още отпреди да се вземат, а и жена му и тя не си поплюва. Не е като да е останала на сухо, макар че на сухо можеше и да й е по-добре.

-Какви ги приказваш, бе Мите! Нищо не разбрах, я говори направо.

-Ами – прошепна той, като наведе заговорнически глава към нея – Юлия също си е хванала рибка да й припка.

-Митко, не те ли е срам – скара му се тя – да клюкарстваш и ти като ония двамата!

-Ех, то това какво клюкарстване е! – малко се намръщи той, отдръпвайки се назад – Аз не приказвам празни приказки.

-И как разбра? – уж нехайно попита тя, докато си играеше със захарчетата от кафето.

-Видях я – пак се сведе той – онзи ден. Даже ден преди… нали се сещаш. Та, аз бях влезнал случайно в хипермаркета. Знаеш аз подкрепям кварталните магазини и не ходя по други, но един приятел ме вкара…

-Давай по същество, бе Мите, не съм първа младост!

-Добре,де! Както си вървях измежду редиците и чух познат глас от другата страна на щанда. „Ела утре вечер у нас. Ще ти пиша кога, ама гледай никой да не види и тогава ще ти покажа какво значи обърната ездачка“ рече Юлия. Аз много не разбрах какво значи това, ама ми стана ясно, че работата не е невинна. Тъкмо се чудех сега какво да правя и от онази посока изскокна не Юлия, а Петко!

-Кой Петко? – викна без да иска тя – Нашият Петко? На Иванови?

-Шшшт! – сбръчка се той – Да! Той!

-Ти да видиш! Горката жена!

-Е, недей така, де.

-Е, какво недей, той да не е принц. Хайде, знаем се. Ама и на нея не й лесно.

-За кое?

-Ами как мъжът й се развява с ново гадже, че даже и още две моми се опитва да прилъже. Ама все пак, това с Петко… Не бива така! Не са хубави тези работи.

-Какви две моми? – полюбопитства бат Митко.

-Ами на Мария внучката и другата, дето все с нея върви. Нали уж били четиримата в онази въпросната вечер?

-Ааа – усмихна се той и се облегна спокойно назад – Не мисля, че там ще му излезе късметът.

-Защо? – полюбопитства на свой ред тя и то не за друго, а защото той изглеждаше твърде убеден.

-Ами, защото те играят за собствения отбор, ако ме разбираш!

-Какъв отбор, бе човек! Кой ти говори за спорт! Мъже! Само спорта им е в главата!

-Не, бабо Стоянке, не ме разбра! Момичетата – Ники и Наталия…

-Е…?

-Ами… те са двойка.

-Двойка ли? Как?…Ах! – облещи се тя – Искаш да кажеш… Чакай, ама ти откъде знаеш?

-Ех, аз ли да не знам! – потупа се по гърдите той – Нали ги виждам.

-Е, че то и аз ги виждам и какво? Вярно все са заедно и се държат за ръце, ама те младите сега все така се държат, всеки с всеки, не можеш ги разбра кога се харесват, кога не…

-Така де, ама те се харесват, че и отгоре. Нали идваха тука, в заведението. Слушах ги как си чуруликаха. Без да искам, разбира се!

-Разбира се. И?

-Ами разказваха си кой от къде, какво-що, гледаха се така… влюбено, шегуваха се. Ники й разказваше за София, а другата, Наталия, къде пътувала по света. Даже каза, че доста време живеела в Ирландия и аз й викам „Как е бирата там? По-хубава ли е от нашта?“, но тя като че ли…

-Митко!

-Какво?

Баба Стоянка така рязко изопна гръб, че чак изпука.

-Ти това каза ли го на полицията?

-Кое? Че са гаджета ли? Че то какво общо има?

-Не! Че момичето е живяло в Ирландия?

-Ами не, никой не ме е питал. Питаха само дали съм виждал човека, дето… сещаш се, и аз им рекох, че не съм. Както и си е.

-Ама, че си… – тя изкара телефона и взе да набира – Как може да си толкова загубен!

-Че защо? На кого се обаждаш?

-На инспектора.

-Защо?!

-За да му кажа колко си глупав! Тихо! Звъни! – скара му се тя – Ало, инспектор Христо Крумов, моля! Да, Спешно е!

-Ама какво му е спешното? – зашепна бат Митко – Заащо…

-Шшшт! – скръцна му със зъби тя – Крумов? Ти ли си? Обажда се Стоянка Кръстева. Слушай какво… Не си хаби думите, ами ме чуй! Имам нова информация, която, повярвай ми, искаш да чуеш.

 

ПЕТАТА И ПОСЛЕДНАТА ЧАСТ ОТ УБИЙСТВО НА УЛИЦА “НАДЕЖДА” ЩЕ ИЗЛЕЗЕ НА 01.05.2018Г.

Did you enjoy this article?
Signup today and receive free updates straight in your inbox. We will never share or sell your email address.
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Google Analytics Facebook pixel code